На фона на лошото си финансово състояние Националната електрическа компания (НЕК) може да се окаже с доста по-добри резултати към средата на следващата година (тогава изтича сегашният ценови период). Те ще са резултат от приходите, които дружеството получава от продажбата на електроенергия на балансиращия пазар, който стартира в началото на юни 2014 г. Това би трябвало да е добра новина, ако въпросните приходи бяха генерирани не за сметка на други участници в енергийната система и имаха законово основания.

Новите правила

Според изискванията на балансиращия пазар всички производители на енергия и големите потребители са длъжни да подават графици за ден напред за това какво количество електроенергия ще произведат или използват. В случаите, когато заявеното се разминава с действителността, НЕК начислява "неустойка" за разминаването (наречено небаланс), която съответната централа трябва да плати. Идеята на този нов тип пазар е да бъдат намалени излишъкът или недостигът на енергия в системата. Както обикновено се случва, поради многото пукнатини в правилата за търговия на електрическа енергия резултатът е съвсем различен.


Къде се крие проблемът

Основните асоциации в сектора на възобновяемата енергия алармираха, че цените, които НЕК определя за балансираща енергия, са напълно непрозрачни. Така се получава цена от 2700 лв. за мегаватчас при реализиран недостиг на енергия, което означава, че централата трябва да заплати тази цена за това, че е произвела по-малко от предварително заявеното. От Асоциацията на производителите на екологична енергия (АПЕЕ) посочиха, че е имало случай с цена за небаланс от над 108 хил. лв. на мегаватчас. Досега обаче никой не е получил отговор как е формирана тя. "Има пълна непрозрачност за определянето на цените. В момента няма ефективно работещ пазар", коментира Меглена Русенова, председател на Българска фотоволтаична асоциация (БФА).

Друг проблем, е че НЕК променя неправомерно подадените графици. Пламен Дилков, който е управител на каскада "Среден Искър", която се състои от 5 ВЕЦ по 3 мегавата, коментира пред "Капитал Daily", че НЕК променя графиците, като залага нулево производство през нощта за някои централи. В резултат на това за последния месец Дилков е получил фактура за 200 хил. лв. за небаланси. "При тази сметка дружеството щеше да е фалирало, ако не беше част от голяма международна компания", посочи той. Тази практика според него се прилага от НЕК за всички частни ВЕИ централи.

За този проблем в средата на август алармираха и от ЕВН, която е доставчик на ток за Югоизточна България. Тогава от дружеството представиха данни, според които още с началото на балансиращия пазар НЕК е започнала да коригира графиците на ВЕИ централите, които се подават ежедневно. "Промяната на тези графици обаче не само противоречи на логиката на пазара, но такава възможност не е предвидена и в нито един закон или правилник", коментираха тогава от ЕВН. И докато ограниченията в началото са били по-плахи, по-късно се е стигнало до случаи, когато в някои дни корекцията е била 100%, т.е. нулево производство, за което алармира и Дилков.

Освен действията на НЕК производителите на възобновяема енергия не могат да се включат ефективно в пазара на балансираща енергия и поради друга причина. Специално за вятърната и слънчевата енергия подаването на графици за ден напред няма как да съдържа достоверна информация, тъй като това производство е непостоянно. "Вятърните централи могат да подават графици за час напред, но не и за 36 часа напред, както е в момента", коментира Велизар Киряков, председател на АПЕЕ, която в края на септември подава жалба срешу ДКЕВР във Върховния административен съд (ВАС). Това обаче не е първата подобна жалба, защото от БФА са подали над 20 още със старта на пазара, коментира Русенова.

Колко печели НЕК

По сметки на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) приходите, които НЕК ще реализира от балансиращия пазар за една година, са около 200 млн. лв., които до 1 юни са били разход за компанията. Асоциацията е пресметнала това на базата на цитирани данни от ЕСО, че разходите на НЕК за балансиране за ВЕИ централите са били 84 млн. лв. (До старта на балансиращия пазар задължение да покрива разходите за небаланси има НЕК.) Отделно в решение на регулатора за цената на електроенергията от 31 юни 2014 г. се посочва, че разходите на ПАВЕЦ "Чаира" (собственост на НЕК и основен балансьор) възлизат на 116 млн. лв., които НЕК също ще си спести със старта на балансиращия пазар. По изчисления на АПЕЕ пък приходите на НЕК само от небалансите на вятърните централи ще бъдат близо 88 млн. лв. за една година. Изчисленията са направени на база осреднена цена за балансираща енергия спрямо годишното производство на вятърна енергия в страната.

Цялата публикация четете в Капитал