LOGO

Въведение

Фотоволтаиката е метод за директно преобразуване на слънчевата радиация в постоянен ток на атомно ниво. Това се осъществява чрез процес, известен като фотоволтаичен ефект, който се среща естествено в някои видове материали, наречени полупроводници.

Фотоелектричният ефект е открит през 1839 г. от френския физик А. Бекерел, който забелязва, че някои материали произвеждат малки количества електроенергия при излагане на светлина.

През 1905 г. Алберт Айнщайн описва естеството на фотоелектричния ефект, върху който се основават соларните технологии, за което по-късно печели Нобелова награда по физика.

Първият фотоволтаичен модул е построен от Bell Laboratories през 1954 година. През 1960 г. космическата индустрия започва да работи сериозно върху използването на технологията за осигуряване на захранване на борда на космическите кораби. Чрез космическите програми технологията напредва, надеждността й нараства, а цената започва да спада.

По време на енергийната криза през 1970 г., фотоволтаична технология започва да се утвърждава като енергиен източник не само за космически приложения. При производството на соларни модули днес се използват монокристален, поликристален, аморфен силиции, кадмиев телурид, мед, индий, галиев сулфид. Монокристалните панели са по-ефективни при конвертиране на слънчевата светлина в електричество, но като цяло имат по-високи производствени разходи. Тънкослойните модули обикновено имат по-ниско ефективни резултати, но са по-прости и по-евтини за производство.

Днес фотоволтаични централи могат да се инсталират и в по-малък мащаб на различни неизползвани пространства – малки дворни места, покриви, навеси, тераси и фасади. Използването на слънцето като енергоизточник ни прави по-малко зависими от непрекъснато нарастващите цени на горивата и електроенергията. Автономните инсталации могат да осигурят енергия в отдалечени райони, които не са свързани с обществената електропреносна мрежа. Времето за изплащане на инвестицията непрекъснато намалява, благодарение на бързото развитие на технологията.

България се намира в климатична зона, богата на слънчева радиация.

Производството на електроенергия от слънцето дава възможност да се задоволи нарастващото търсене на енергия, като същевременно се намалят емисиите на СО2 и трайно се съхранят природните ресурси на планетата.

Правителствата на все повече страни по света, в това число и на България, водят политика на стимулиране на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и подкрепят тяхното прилагане.

Facebook