Лидерите на Европейския съюз се споразумяха да намалят до 2030 г. парниковите емисии с поне 40 % в сравнение с нивото от 1990 г., става ясно от бележките на председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, публикувани на сайта на Съвета след вчерашната среща.

Споразумението, постигнато на заседание в Брюксел, има за цел да съдейства за борбата с промените в климата и да даде пример на останалия свят преди важните международни преговори за климата догодина.

В секторите, обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии, намалението ще бъде 43 на сто спрямо 2005 година, а извън схемата - 30 на сто. Годишният коефициент за намаляване на тавана за максималните допустими емисии ще бъде променен от 1,74 на сто на 2,2 на сто от 2021 година.

Безплатното предоставяне на квоти няма да бъде преустановено; съществуващите мерки ще продължат след 2020 година, за да се предотврати опасността от изместване на въглеродни емисии вследствие на политиката в областта на климата, докато не бъдат предприети сравними усилия от други големи икономики. Целта е да се осигурят подходящи равнища на подкрепа за секторите, изложени на опасност от загуба на конкурентоспособност в международен план.

Критериите за безплатно предоставяне на квоти ще бъдат преразглеждани периодично според технологичния напредък в съответните промишлени отрасли. Ще бъдат взети предвид както преките, така и непреките разходи, свързани с въглеродните емисии, в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ, така че да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция.
За да се запази конкурентоспособността в международен план, най-ефективните съоръжения в тези сектори следва да не бъдат натоварвани с ненужни разходи, свързани с въглеродните емисии, водещи до изместване на въглеродни емисии. Ще бъдат напълно запазени стимулите, които се предоставят на индустрията за въвеждане на иновации, а административната сложност няма да бъде увеличавана. Ще бъде отчетено съображението за осигуряване на достъпни цени на енергията и за избягване на неочаквани печалби.

Държавите от ЕС, чийто БВП на глава от населението е под 60 на сто от средния за ЕС, могат да решат да продължат да предоставят безплатни квоти на енергийния сектор до 2030 година. Нов резерв от два процента от квотите ще бъде заделен за посрещане на особено високи допълнителни инвестиционни нужди в държавите с по-ниски доходи (БВП на глава от населението под 60 на сто от средния за ЕС). Постъпленията от резерва ще бъдат използвани за подобряване на енергийната ефективност и модернизиране на енергийните системи на тези държави, така че те да предоставят на своите граждани по-чиста и сигурна енергия на достъпни цени.

За целите на солидарността, растежа и междусистемната свързаност 10 на сто от квотите на ЕС, предназначени за продажба на търг, ще бъдат разпределени между тези държави, чийто БВП на глава от населението не надвишава 90 процента от средния за ЕС.

Важно е да се намалят емисиите на парникови газове и опасностите, свързани със зависимостта от изкопаеми горива в сектора на превозите, прие Европейският съвет. Държавните и правителствените ръководители на ЕС приканват ЕК да проучи допълнително инструменти и мерки за насърчаване на намаляването на емисиите, за енергийна ефективност в транспорта, за електрически превозни средства и възобновяеми енергийни източници в транспорта, включително след 2020 година.

Лидерите също така се договориха до 2030 г. в ЕС да се увеличи използването на възобновяема енергия до 27 % от общото потребление и да се повиши енергийната ефективност до 27 %. На вчерашната среща беше потвърдена и целта от най-малко 15% от инсталирания капацитет за производство на електроенергия, да е с интерконекторни връзки до 2030 г.

Ромпой заявява също, че лидерите са се съгласили да продължат основни проекти в газовия сектор. В заключенията се предвижда допълнително да се разработи политика за защитата на критичната енергийна инфраструктура, включително срещу кибернетични нападения. Страните от ЕС са призовани да използват механизма за обмен на информация при сключването на енергийни споразумения, както и за допитване до ЕК за предварителна оценка на съвместимостта на междуправителствените споразумения със законодателството на ЕС и неговите приоритети в областта на енергийната сигурност, когато споразуменията са с външни за ЕС държави.

"Цел от 25 % за енергийна ефективност на ниво Европейско съюз е реалистична и постижима за България. Би могла да се постигне и по-висока цел, но трябва да се изгради механизъм за гъвкавост по отношение на енергийната ефективност в рамките на Европейския съюз", заяви министърът на екологията Светлана Жекова по време на първото заседание на новосформиран Национален експертен съвет по изменение на климата миналия петък. На срещата е била обсъдена подробно позицията на България по предложението на Европейската комисия за Рамка за политиките в областта климат - енергетика до 2030 г.

"Страната ни може да приеме предложената в Европейската стратегия за енергийна сигурност цел от най-малко 15% от инсталирания капацитет за производство на електроенергия, да е с интерконекторни връзки до 2030 г. За повишаване на енергийната сигурност обаче трябва да се насърчават проекти от взаимен интерес", е посочила още министър Жекова.

В същото време четири от петте европейски града с най-замърсен въздух в ЕС през 2011 г. са български, сочат данните и на последното проучване на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).

Европейският съвет включва държавните глави на страните членки на ЕС и определя общите политически насоки и приоритети на Европейския съюз. С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. той стана институция. Негов председател е Херман ван Ромпьой.

**Източник: Дневник